Изкуствен коронавирус сглобен от учени от САЩ и Китай през 2015

В статия от 2015 г. създателите подробно описват как са „родили” хибридна версия

На 12 ноември 2015 г. в сайта nature.com Деклан Бътлър прави обзор на публикувана научна статия от 9 ноември 2015 г. в Nature Medicine, в която подробно се описва как се е „родила” хибридна версия на коронавирус. Получена е при кръстоска на вирус, съдържащ се в белия дроб на прилеп и вируса, който причинява SARS (тежък остър респираторен синдром). Още тогава световни учени са втрещени от хибрида на американските и китайските си колеги, подписали „изобретението“ и избухват дебати дали инженерните варианти на вируси с възможен пандемичен потенциал си заслужават рисковете. Дали това са научни открития, или биологично оръжие за масово унищожаване?

5 години по-късно епидемията е налице в 70 държави по света, над 90 хиляди са заразените, над 3000 – починалите, а всички следи към 2015-а са заметени…

В статия, публикувана в Nature Medicine на 9 ноември 2015 г., учените разказват за вирус, наречен SHC014, който се намира в белите дробове на семейство прилепи, наречени подковоносови, обитаващи Китай. Изследователите създали химерен вирус, съставен от повърхностен протеин на SHC014 и „гръбнака” на вируса на SARS, пригоден да расте в мишки и да имитира човешка болест. Клетките, заразени с този „Франкещайн“ на бионауката, можели да поразят човешките дихателни пътища, пише в доклада.

Екипът от учени, експериментирали в Ухан и Северна Королина доказват, че повърхностният протеин на SHC014 има необходимата структура да се свързва с ключов рецептор на човешките клетки и да ги инфектира. При експериментите станало ясно, че мишките се заразяват, но вирусът не ги убива.

Научната публикация в Nature Medicine е подписана от учени от: Департамента по епидемиология в Университета в Северна Каролина, Националния център за токсикологични проучвания в Арканзас, Секретната лаборатория за специални патогени и биологична безопасност в Уханския институт по вирусология към Китайската академия на науките.

Въпреки че повече от до тогава известните коронавируси, изолирани от прилепи, не са успели да се свържат с ключовия човешки рецептор, SHC014 не е първият, който може да го направи. През 2013 г. изследователите съобщават и за друг коронавирус, изолиран от същата популация на подковоносови прилепи.
Откритията от 2015-а засилват подозренията, че коронавирусите на прилепите са способни директно да заразят хората (вместо първо да се наложи да се развият в междинен животински гостоприемник) и това може да се случва по-често, отколкото се смяташе досега, твърдят учените.
Но други вирусолози се съмняват дали информацията, получена от експеримента, оправдава потенциалния риск и дали изобщо е повод за научна гордост. Въпреки че степента на всеки риск трудно може да се прецени еднозначно, Саймън Уейн-Хобсън, вирусолог от Института „Луи Пастьор“ в Париж, изтъква:
„Създаден е вирус, който много добре се разпространява в човешките клетки. Ако той по някакъв начин бъде изнесен извън стените на лабораторията, ще бъде изключително трудно да се предскаже траекторията на разпространение“.

Пълната статия от списание 8